Благославяй,Господи ,враговете ми!
Благослови враговете ми, Господи! И аз ги благославям!
Враговете ми ме тласнаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите. Приятелите ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди на земното. Те ме направиха странник в земните царства и непотребен жител на земята. И както преследваният звяр си намира по-сигурно прибежище от непреследвания, тъй и аз, погнат от враговете си, си намерих най-сигурното прибежище, като се скрих под Твоя шатър, дето ни приятели, ни врагове не могат погуби душата ми. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям. Те вместо мене изповядаха греховете ми пред света. Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да се бичувам сам. Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех.
Заплюваха ме, когато сам със себе си се гордеех. Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям.
Когато се показвах мъдър, те ме зовяха луд. Показвах ли се силен, присмиваха ми се като на дребосък.
Когато исках да предвождам човеците, те ме изблъскваха най-отзад. Когато се втурвах да се обогатя, връщаха ме с желязна ръка. Когато мислех мирно да поспя, пробуждаха ме от съня. Когато си зидах дом за дълъг и спокоен живот, те го срутваха и ме изгонваха навън.
Наистина, враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към Твоя скут.
Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям.
Благослови ги и умножи ги, умножи ги и още повече ги настърви против мен та моето бягство към Тебе да стане необратимо. Надеждата ми на човеци изцяло да се разкъса като паяжина. Да цари напълно в моята душа смирението. Сърцето ми да стане гроб за двата мои зли близнака гордостта и гнева, та всички мои блага да събера на небето.
Ах, веднъж да се отърва от самоизмамата, която ме и заплете в страшната мрежа на измамния живот. Враговете ми ме научиха да знам, а това малцина знаят, че на света човек няма други врагове, освен самия себе си.
Враговете си мрази само оня, който не знае, че те са му не врагове, а сурови приятели.
Наистина, трудно ми е да кажа кой ми е сторил повече добро и кой повече зло на тоя свят: приятелите или враговете. Затуй благослови, Господи, и приятелите, и враговете ми.

Визуализацията се практикува по три причини. Първата и може би най-разпространената е търсенето на щастие, като визуализираме начина и стандарта на живот, който искаме да имаме; втората е стремежът към състрадание, когато практикуваме това, което нашите братя индианци наричат „да извървиш една миля в мокасините на друг“; и третата е, за да се учим на прошка.
Една техника за визуализация, която преподавам и според мнозина се е оказала много полезна в практикуването на прошка, е следната. Изберете си тихо място вкъщи, където да бъдете необезпокоявани за няколко минути. Седнете в поза, излъчваща сила, с изправен гръб и изпънати назад рамене. Без да ги отпускате, релаксирайте предната част на тялото, като си представяте как сърдечната област се отваря и омеква. Нежно извикайте образа на човек, на когото искате да простите и наум му пратете послание, например: „Прощавам ти и те пускам на свобода. Действията ти вече нямат власт над мен. Признавам, че правиш най-доброто, на което си способен, и уважавам твоя процес на развитие. Ти си свободен и аз съм свободен. Между нас цари мир“.
Можете също така да използвате това упражнение за ситуации, в които смятате, че някой друг трябва да ви прости, ако сте го наранили — като промените думите по следния начин например:
„Знам, че в теб има великодушна енергия, която ми прощава и ме освобождава. Моите думи и действия нямат власт над теб. Ти си свободен и аз съм свободен. Между нашите духове цари мир“.
Докато експериментирате с тези две техники, е възможно отначало да се почувствате неискрени и да ви е трудно да вложите сила в думите си; нека това не ви учудва или обезкуражава — повтаряйте посланието си с желанието наистина да отворите сърцето си и така ще неутрализирате и ще се освободите от натрупаното огорчение. Любовта е ваше естествено състояние и чрез това упражнение ще установите връзка с нейния източник.
Хора, практикували и двете версии, са ми казвали, че след визуализацията са изпитвали отваряне на сърцето и готовност да общуват с онзи, към когото е насочена тя. По думите им, след като са успели да почувстват истинска, дълбока прошка, другият човек се е свързвал с тях или когато следващия път са се срещнали, са били в състояние да общуват с лекота и да разрешат конфликта. Така или иначе процесът на прошката е завършен и без да има директен контакт.

Утвърждение
Точно тук и сега признавам себе си за вечно еволюиращо същество и се предавам на трансформиращото въздействие на Духа. Във всеки миг от деня аз съм владетелят на своето съзнание и щастие в атмосфера на търпение, прошка и любяща доброта.